.

„Убеден съм, че Върховният съвет или Постоянният световен съвет, събран единствено, за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята свята цел преди края на този ХХ в.!”

септември 1918 г.

инж. Никола Димков

 

---> Горно Броди и Родът Халембакови

 

ГОРНО БРОДИ - ИЗВОР НА БЪЛГАРЩИНА

 

В южния дял на Пирин планина, между планинските вериги Черна гора, Шаралия и Змийница, на 1100 метра надморска височина, се простира неголяма котловина. В нея е разположено голямо, старинно чисто българско селище, наречено Горно броди.

 

Стеснението между Шаралия и Змийница е единственият прорез, по който се изтичат водите на Горнобродската река надолу, към Серското поле. Този тесен прорез е и единственият планински брод, по който може да се навлезе в този тъй дивен горнобродски кът - кът, потънал изцяло в зеленина и омайна красота.

 

Водите на горнобродската река, идващи от Черна гора, свличали надолу, към селото черен пясък, пълен с магнитит, от който горнобродчени добивали желязо самоков.

 

В този чуден планински кът горнобродчени успели да развият редица занаяти и да съхранят в най-висша степен и българското име, и свободолюбивия български дух, и трудолюбието на българина, и любовта към родната земя.

 

В Горно броди се родили цял низ юначни българи - хаджи Димко Хаджииванов, Димко Стоянов Халембаков, Георги Жилев, Зимбил войвода, Георги Радев войвода, Атанас Свещаров /участник в четата на Христо Ботев/, Димо Хаджидимов, Димитър Шимбалаков, Иван Сматракалев, Георги Баджаров, Атанас Ников, Георги Стамболиев, славната Кипра Шопкина и много още народни синове и дъщери.

 

Главна заслуга за превръщането на Горно броди в крепост на българщината се пада на дългогодишния несменяем кмет на селото от тридесетте години на миналия век - хаджи Димко Хаджииванов и на капсималя /бирника/ Димко Стоянов Халембаков.

 

Двата рода Хаджидимкови и Халембакови си поделили сферата на действие: Хаджидимкови оглавявали административното, културното и духовното развитие на селото-община, училище и църква; Халембакови пък създали и развили икономическата база за процъфтяване на занаятите, на зараждащата се рударо- железарска промишленост и на търговията.

 

Тези два големи рода били организатори и вдъхновители на всички изяви на родолюбивото и будно горнобродско население в пълна съгласуваност и разбирателство. В революционната борба за отхвърляне на османската феодална тирания, за отхвърляне на посегателствата върху българските училища и църкви, двата рода действали единно, с желязна твърдост и упоритост. Заедно споделяли и заедно понасяли причинените им от турските власти страдания, глоби, побоища, затваряния в Сер и Солун. Така двата рода станали здрав стожер на революционния, на занаятчийския и на културния живот в селото.

 

Тази атмосфера сближавала всички горнобродчени в нерушимо единство, подхранвано от здрава родова патриархалност.

 

Горно броди растяло по население, развивало се икономически и се превръщало в яка селска твърдина на българщината. От един данъчен документ /притежание на БАН/ е видно, че в края на 1844 година в селото е имало 753 семейства с 8 862 жители, т.е. - всяка къща е брояла средно по 12 души.

 

За утвърждаването на “малката селска република” особена заслуга имал Димко Стоянов Халембаков- първият железорудар, добил “желязо- самоков” в Горно броди.

 

Димко Халембаков имал пет сина: Димитър – 1853 г., Никола - 1859г., Георги – 1861 г., Атанас – 1865 г., Христо – 1874 г., и две дъщери – Гевеза – 1857 г. и Катерина – 1863 г.

 

Талантлив майстор, старият Димков въвлякъл в своята професия всичките си синове. От малки, те посещавали работилницата на баща си, за да му помагат и да се учат на занаят. Младите рударожелезари скоро надминали баща си и достигнали високо съвършенство. Димко и неговите синове спомогнали да се оформят петте основни еснафски съсловия: рудари, въглари, пешчери, самоковари и кузнари. Дарованието на Димковите синове спомогнало да бъде построен първият струг в селото. Тяхната напредничава техническа мисъл, техният талант, вкус и сръчност дали насока към още по-голямо съвършенство. Така възникнали фините занаяти- коюмджийство, дърворезбарство, художество, чертожничество, леене на украшения и камбани от бронз. Тримата братя Атанас, Димитър и Георги построили първия механичен часовник в Горно броди и го монтирали в кулата на селото. Такива часовници те построили и монтирали в много други села и градове из страната. Часовникът на кулата в Благоевград, който и днес отмерва времето на благоевградчани, е изработка на братя Димкови.

 

В къщата им често са отсядали Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов.

 

 

 

 

© 2009 - | www.nd.sofimun.org | Всички права запазени!

инж. Никола Димков - Кампания на международна фондация СОФИМОН и сдружение НОСБ

Тази интернет страница е създадена от студио “СветЪ Дизайн”