|
--->
Приносът му
за БЪЛГАРИЯ?
В третото десетилетие на XX в. Н.
Димков живее в Цариград като виден промишленик и
дипломат с огромни връзки в цяла Турция и на Балканите.
 На него България дължи още едно
неоценимо дело. Той използва дипломатическите си дарби и
измолва от турските върховни власти да предадат на
България документите за нея от общия цариградски архивен
фонд. Към България поемат няколко вагона с документи,
отразяващи няколко века събития. Случката, както Никола
Димков сам разказва станала по следния начин - един ден,
преминавайки покрай Тефтер хан, забелязва, че много
архивни материали са натъпкани в чували за претопяване.
Разбира, че се отнасят за България, и написва писмо до
българското правителство веднага да изпрати човек, който
добре да знае турски език. В Цариград пристига
известният турколог Вл. Хиндалов. Голяма част от
архивите били откупени. Между тях са и материалите от
съдебния процес срещу Васил Левски.
Според лечителят Петър Димков (племеник
на Никола Димков) историята е следната – “г. Никола
Димков получава молба от българското правителство и от
БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни
документи от турския архив. Никола Димков им казва да не
вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да
издебне момента.
В крайна сметка през 1934 г. 8
железопътни вагона са натоварени с ценната пратка и
пристигат в свободна България. Инж. Никола Димков съумял
със собствени лични средства да достави на родината си
ценни архивни материали свързани с националната памет.
|